Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.08.2018 19:21 - Драгомир Шопов на 80
Автор: 1997 Категория: Поезия   
Прочетен: 595 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Дума 10. Август 2018 , брой: 154 

Акварел

Мирише ми на есен. А тя е непонятна
със тази своя мека, пастелна тишина.
Пътеката ми свети. И светлината златна
край мене се разлива на весели петна...


Нещо

Чух една песен - не помня кога.
Есен ли беше или лято?
Какво имаше в нея -
радост, тъга?
Все едно. Имаше нещо
като полъх от жеравно ято.
Нещо като погледа
на една тинтява.
Нещо като шепота
на твоите ръце...
Нещо отминало, свършено,
но което остава
в беззащитното ми сърце...

* * *

Думи, издялани върху камък
и разчетени през първата половина
на XXI век.


Днес трябва
всичко да издържиш. Днес.
Утре ще бъде късно навярно.
Всеки поет има своя Дантес,
който го дебне коварно.
Ти, поете,
злото ловко изпревари.
Нанеси своя удар точно.
Някои за това плащат с пари.
Ти със стиха си поставяш точка.
Знай, че краят не е точно такъв,
защото тази точка
е цяла планета,
щом е равна на капчица кръв
от гордото сърце на поета...


Град

По стъпките на времето вървя. Къде
да подслоня сърцето си? - Така е бързо
сегашното, което покрай нас лети,
говори, люби - нервно и припряно.
Защо са тези скорости инфарктни
и самоубийствени, защо?
Линейката на болката пищи жестоко,
ще може ли изпадналия във беда живот
да върне към деня? Къде
да подслоня сърцето си - мишена
за удари на близки и на чужди?
Къде да подслоня
изтръпналите свои мисли?
Подобно кестен със бодли зелени
те постоянно в слепоочията ме бодат
и винаги оставам буден.
Живот, недей заспива, буден остани
за всичко, дето идва и изчезва.
И може би така ще се спасиш….


Не ще простиш

Удавена от крясъци роса
и стъпкано между павета цвете.
Земя, земя, къде ти е гласа?
Защо мълчиш, щом болка в тебе свети?

Разкъсват те, ограбват те със злост.
Раняват те, забравили какво си.
Кои са те, кому са днеска мост,
по който злоба и погром се носи?

И кой им плаща, за да те громят
или да скачат върху твойте рани?
Земя, земя в теб праведници спят
и може би духът им ще те брани.

Защото в обарутени чела
се целеха куршуми и омраза,
но ти си пак, каквато си била
и всички вероломници наказа!

Не ще простиш и днешните вини,
и твоят гняв, земя, ще стигне всеки,
посял омраза в трудните ни дни
и заличил вековните пътеки

към храброст и добро, към чест и дом,
към българското, дето в нас остава.
Земя, земя, днес страдаш мълчешком,
но твоето мълчание сразява!


Трябваш ми, време

Имам да свърша много работа днес.
Да се срещна с времето,
което ми остава
и да му кажа, че то
ми е много нужно,
за да намеря думите
за едно ново стихотворение.
- А знаеш ли, време, че тези думи
са страшно упорити,
съпротивляват се,
имат своя логика и устойчивост,
не се подчиняват лесно
на чуждата воля.
Трябва ми време.
Трябваш ми, време,
колкото и малко да си
оттук нататък.
Но точно да кажа всичко това
и навън закрещяха
митингуващи хора,
запищяха полицейски коли,
захвърчаха камъни по парламента
и по партийни централи...
И моите думи
не можаха да преодолеят
ужасния шум
на недоволния ден.
Те си останаха в мен,
останаха в мен.
Дали ще им дойде времето?

Запев

Българийо във камък, в глас и в цвете,
в планински връх и в изворна вода.
Ти идваш с тайните на вековете
и аз намирам твоята следа
във конника, изсечен сред скалите,
в словата на монаха в Хилендар,
във дряновите пръчки непревити
и на Батак във светия олтар.


История

От паметната плоча стъпка само ме отделя,
а подвигът, извършен много преди мен,
дали ще мога в себе си да възкреся?
Превръщам се на ехо, на куршум, на рана,
за да чуя:
"Къде е тази улица, защо прозорецът нe свети,
не е ли знак това?... Какво остава още?
Едничка крачка и ще съм отвъд -
във свободата или във смъртта,
която може би е свобода! Защо,
защо не мога да направя тази крачка?
О, цял един живот - за тази крачка само...
Как не разбираме понякога какво усилие е нужно,
за да изваеме от глината орел,
за да загърнем мисълта си в думи,
за да оставим спящото дете,
преди да ни повика мрака…
Сега е вече късно, някой път,
когато неочаквано се върна,
ще ви разкажа всичко. Много ме боли,
повярвайте ми, много ме боли за вас.
Аз не успях да свърша всичко,
но вярвам, че един от вас
ще продължи след мен и ще успее..."


* * *

Не искам повече.
Получих нищо
и проста се оказа земната ми сметка.
На дни и спомени разнищен,
напускам вече свойта клетка
от истини, лъжи, измами,
от доноси, сплетни, любови...
Сега съм чужд на сълзи и на драми,
макар че някой ми подготвя нови.
Той няма да успее. Зная само
защо съм тук
и как човекът трябва да се бори.
Наивност ли? Прости ми, мамо,
след като зорко ме следиш отгоре.
Не искам повече.
Получих нищо.
И сметката ми се оказа точна.
Оплаквам аз живота си излишен.
Но съжалявам,
че не мога пак да го започна.

* * *

Прости за думите изречени и премълчани.
За всички добрини излъгани - прости.
Не знам какво след мене ще остане.
Навярно любовта, в която все си ти.


Разпятие

Целувам кръста, Господи. И знам,
че в храма ти душата просветлява,
но никога не искам да съм там
ведно със този, който те предава.

Предава те, а после - благ и чист -
поема сребърниците с охота.
Богат е той. По всичко му личи,
че преуспява, Господи, в живота.

А нищият? - С изтръпнали нозе
той коленичи в гладна изнемога.
Макар че хищник вярата му взе,
той все очаква, че ще срещне Бога.

Смили се, Господи, при него слез.
С глада си, вярвам, той ще те нахрани.
Къде е той ли? - Той е без адрес.
Това сме всички в кръста приковани

с разпънати ръце, със поглед бял
и със кървящи рани по сърцата"
Тъй нищият е цял живот живял
и разпнат, тъй е чакал свободата!



ДРАГОМИР ШОПОВ е роден на 13 август 1938 г. в София. Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като завеждащ отдел "Поезия" в Главна редакция "Литература и изкуство" на Българското национално радио и като заместник главен и главен редактор на вестник "Земеделско знаме". Бил е народен представител в 37-о и 38-о Народно събрание. Автор е на 36 книги - поезия, публицистика и стихове за деца. Творби на Шопов са преведени на полски, руски, румънски, беларуски, финландски, френски, сръбски, английски и др. езици. Носител на различни литературни награди и отличия. По негов текст е създадена популярната детска песничка "Дъга", която през 1984 г. получи Голямата награда "Златна звезда" на фестивала за детски песни в Болоня, Италия и бе изпълнена от прочутия детски хор "Антониано" с двама български солисти. Член на СБП и СБЖ.

 



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 3033398
Постинги: 3517
Коментари: 2405
Гласове: 1311
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031