КАК НИКОЛА ПЕТРОВ СЕ ПРЕВЪРНА В НАЙ-СИЛНИЯ МЪЖ НА СВЕТА  
Никола Петров или как един българин се превърна в най-силния мъж на света

Публикувано от Екип "Българска история" на 02/01/2014 в Спортисти 

В следващите редове ще ви разкажем една запленяваща история за пламенна личност, оставила траен отпечатък в най-славните страници на спортната ни история. На 19 декември 1873г. в Горна Оряховица е роден легендарният български борец Никола Петров. Още от малък Никола изживява трудни моменти, като остава сирак. Принуден е сам да изкарва прехраната си и заминава в Румъния, за да отбие военна служба. Работи като градинар, каменар и общ работник, все още неподозиращ, че съвсем скоро ще тръгне по пътя на най-голямата си мечта, а именно борбата.

През 1895г. младежът отсяда в Браила, като непремисленият му кураж на практика става причината за бляскавото му бъдеще. По това време в града е известният цирк на Цезар Сидони, в който добри борци от редица страни премерват сили в двубои. Един от най-изявените спортисти в трупата е Жорж Русо, който е определен от Сидони за “Най-силният мъж на земята”. Шефът на цирка до такава степен вярва в уменията на бореца, че обещава 500 леи за всеки, успял да го надвие. Макар без никакъв опит в професионалната борба, Никола Петров не се поколебава и се изправя срещу опитния спортист. Съдбата със сигурност е обичала смелите в този момент, тъй като българинът надвива решително опонента си.

Публиката е смаяна. Цезар Сидони не може да повярва, че неизвестният български борец постига такива резултати. Той се заканва на Петров, осигурявайки му в двубои най-силните френски борци. Нашенецът се среща с небезизвестния Дубие, който също е сразен. Французинът вижда в българина невероятен талант и впоследствие му става треньор. По това време Никола Петров е на 22 години и тежи 103 килограма при ръст от 178 см. и само за няколко месеца, благодарение на професионалния си наставник, влиза в изключителна форма, отказвайки се от всички пороци и фактори, пречещи на спорта. Резултатите не закъсняват. В Букурещ Петров се среща с легендарния турски борец Мехмед Али и пред очите на румънския крал го побеждава. Още в ранните години на кариерата си българинът среща широка подкрепа от българските сънародници, които пътуват, за да присъстват на мачовете му. Дубие не скрива опасенията си, че Петров се въодушевява прекалено много от публиката и често предприема безсмислени атаки (но въпреки тях, отново побеждава).

Никола Петров заминава за Париж, където тренировките му стават все по-интензивни, като той често се шегува, че преди години успява да избяга от казармата, а сега отново е попаднал там (по повод дисциплината, наложена от треньора му). Дубие правилно осъзнава, че за да се състезава на най-големите европейски турнири, българинът трябва да се научи на постоянство. Победите продължават, макар и те вече да не са толкова леки, предвид опита на противниците. При една от борбите си в Лондон българинът обаче се контузва – костта на глезена му е раздробена, след като се подхлъзва при опита си да прехвърли през глава 150-килограмовия датчанин Олсен. Възстановява се сравнително бързо.

През 1898г. Никола Петров заминава за Ню Йорк след като частично е покорил европейските върхове. Там той се среща с вероятно най-добрия американски борец по това време – Корбет. Макар първоначално българинът да не е уверен, че иска да участва в този мач, тъй като има съмнения, че срещу него ще бъде използвана измама, той се съгласява. В САЩ навсякъде се тръби за предстоящата среща между американския тигър и европейската горила – всички с нетърпение очакват този мач. Срещата се състои на 20 юли 1898 година. Залогът – победителят ще бъде наречен европейски и американски шампион. След изключително тежък и нечестен мач (Корбет си служи с непозволени удари), българинът побеждава съперника си. Корбет не приема загубата си лесно и разкъсва бузата на Никола Петров. Той пък в яда си хваща ръката на американския борец и скъсва бицепса му. Принуден е да напусне Америка съвсем скоро, за да не си навлече неприятности. Тръгва си гордо – като носител на титлата „Шампион на Америка и Европа”.

Бляскавата кариера на българина продължава. През 1900г. във Виена се състои грандиозно състезание, част от празненствата по случай 50 години от възкачването на кайзер Франц Йосиф. Събират се най-силните мъже в света, готови да премерят силите си. Отстранил всичките си противници, българинът достига до финал. Пред очите на стотици аристократи и видни представители на европейски родове българинът вдига купата над главата си. И не само купата – той е окичен с медал лично от Кайзера. Признат е за световен шампион и за най-силния човек на XIX век. Става носител на значка на почетния легион и получава награда от 30 000 франка. Постиженията му прославят България в целия свят.

От мъка по родината големият борец се завръща в Горна Оряховица. Прави го веднага щом това става възможно. По време на турнир в Дрезден получава телеграма, в която пише, че вече може да се върне в родината без страх да бъде съден за дезертьорство. Тук е посрещнат като герой, наричан “юнак на юнаците”. В България Никола Петров продължава да получава покани за участие в различни турнири, но той се отказва окончателно от активната си спортна кариера. Дарява много пари на бедните и благотворителни дружества, подобно на големия борец от следващото поколение – Дан Колов. Задомява се, като се жени за много по-млада от него девойка (той е на 44, а тя едва на 16 години), с която имат две деца.

В близки отношения е с министър-председателя Александър Стамболийски и е основател на първата школа по борба в София, която ръководи  лично. След преврата от 1923г. обаче изпада в немилост от новите управляващи и не осъществява напълно идеите си.  Никола Петров среща смъртта си на 2 януари 1925г. Отива си един от най-големите български спортисти, прославили България из целия свят.

Всяка година от 1963 г. насам Българската федерация по борба организира в негова памет и с неговото име голям международен турнир по класическа борба. Състезанието получи световно признание и намери трайно място в календара на Световната федерация по борба за аматьори (ФИЛА). От 1971 г. най-добре изявилият се български борец получава високото отличие “Златният пояс” на Никола Петров, а на най-добре представилия се чуждестранен борец се връчва специална купа.

Ние от “Българска история” се прекланяме пред силата и духа на този българин, който чрез мъжеството е успял да прослави името на родината из целия свят. Дали не знаем прекалено малко за него? Дали е нормално историите на днешните “звезди” да ни вълнуват повече от личната история на величието на Никола Петров? Оставяме ви сами да прецените. А дотогава ние продължаваме - България е раждала, ражда и ще ражда легендарни спортисти, повалили в краката си световния елит благодарение на своята отдаденост и упоритост.

nikikm - преди 40 години имаше една книга която се казваше "Най-силният човек на света". Жалко, че не съм е виждал от тогава по книжарниците. От мен +1.
Ицко

Книгата за Никола Петров е от Димо Кисьов - от 1979 година. В България Никола Петров се е славел с благотворителност - раздавал е и пари, и брашно с тонове и захар ... За съжаление по лош съвет е внесъл паричните си средства в германска банка, които след инфлацията се обезценяват.
За съжаление непобедимият борец е победен от смъртта .Получил е разрив на сърцето, но е имал и разширение на аортата - процес при много борци вследствие на голямото налягане при борбите.
Паметта му е светла и до днес!

и на двама ви!Още повече,че и аз съм от Горна Оряховица (:.Велик човек,както и Дан Колов!Никога не са се нарекли другояче,освен БЪЛГАРИН! Такива деца е раждала българска майка юнашка,за разлика от днес. И вместо тези герои да са по филмите и книгите за пример на подрастващите,днес са кума миска,дето ще става миска и кумчо вълчо с якия джип и пр.Чалга певици и педераси,мутри и политмутреси! За това глупеят децата ни,но никой не протестира.Книгата я имам,снех си и един филм за Дан Колов,Царят на кеча,мисля,че беше,американизиран,което не ми е по вкуса,но поне е нещо. такива работи. Много ценни неща има България,но умишлено ги скриват.Другите народи,я керемидка я тухла,слагат я в луксозно помещение,заливат я в светлина-ей ти светиня!Ние дори прледмет История на България нямаме.Има само история.